Радио Валерия разказва ... 

Иван Хадживълков – благодетелят на Добрич 

Миналото на Добрич все още крие тайнственост и загадки, неразказани истории и забравени герои. Град, възникнал върху земята на някогашното Добруджанското деспотство и носещ името на Добротица. Земя върху която са си дали среща много племена и народи, преплели са се различни култури, оставили са следи хора, богати душевно и носещи присъщите на добруджанеца качества на доброта, щедрост, трудолюбие.

И както казва певецът на Добруджа, Йордан Йовков:  „ Но дълго време тоя град е бил неизвестен, безцветен и тъмен. Защото и в турско време  Добруджа е била почти също такава, както е в оная далечна епоха, когато през високите треви е препускал хищният скит със запънат лък и с колчан стрели на гърба и когато римските часови с тежки стъпки са се разхождали по Траяновия вал, а върху крайбрежните скали на Черно море е тъгувал Овидий, заточен в Томи. Законите, които изменят поминъка на хората, са универсални за много страни. Скотовъдството беше инертна форма още от номадските времена. Вместо него скоро дойде земеделието. И само в няколко десетки години Добруджа коренно се измени и се превърна в гъсто населен цветущ край. Неизвестният и беден градец Хаджиоглу Пазарджик стана богат и хубав град — Добрич.”

И действително през XVIII и особено през XIX век, Добрич от малко пазарно селище се  развива и се  превръща в център на Добруджа. Именно в това развиващо се селище ще потърси убежище и ще обвърже с него съдбата си Иван Хадживълков – забравеният благодетел на Добрич.

Има хора, които оставят следа в историята, а историята запечатва имената им и ни оставя в наследство задължението и правото да разказваме за тях, да популяризираме делата им и да не позволяваме да бъдат заличени в паметта на поколенията. На пръв поглед красива и необятна Добруджа се величае с хора като: Димитър Списаревски, Йордан Йовков, Дора Габе, Борис Георгиев – Моката  и др. Едни от тях обаче, остават по-малко познати на младите хора, но предизвикват интереса на местни краеведи. Днес, те заслужават да бъдат увековечени завинаги, заради щедростта си, заради българщината си, заради обичта си към хората, положили основите на образованието в Хаджиоглу Пазарджик. Живели в друго време, но останали в паметта на потомците: Иван Хадживълков – забравеният, щедър дарител на Добрич, създал първото Взаимно училище в града ни през 1859 г.  и внукът  му Йосиф Стоянчев, създал първото Класно училище през 1872 г., правоприемник на Взаимното.

Ако напишете в Гугъл, кой е най-дълго живелият човек на планетата, то едно от имената, което ще излезе е неговото. Доживява до 125, а според някои дори до 135 години.

Наричан е: "Хаджи Баба"/бащата хаджия/ или "Чакър чорбаджи"/русия, синеок чорбаджия/ или Джумалъ Хаджи Чорбаджи. Твърди се, че е роден около 1770-1772 г. в Ески- Джумая/Търговище/ в заможно семейство на търговци. Епидемия от чума го принуждава да напусне града и се заселва в Хаджиоглу Пазарджик. Занимава се с търговия, хаджийство, кръчмарство и покупко-продажба на зърнени храни. Закупува от турското правителство данък "десятък" във Варненския и Бургаския санджаци. Заедно със синовете си Господин и Стоянчо открива кантора във Варна. Неговата първа съпруга се казва Дечка. От нея той има 4 момчета и 4 момичета. След като на 93 години става вдовец се жени повторно за одринчанката Анастасия. Има и още един син: Дамян, за който дълго време не се знае, а днес откриваме името му сред един от учителите в  Базарджишката  непълна смесена гимназия“, приемник на първото класно училище.

Тук в Добрич, видният възрожденец дарява средства на будните и умни деца и ги праща в елитни университети в Европа като  Сорбоната в Париж. Заедно с г-н Георги П. Чаушев подаряват на градското читалище две тела от "Българските книжници". Този забравен родолюбец непрекъснато издейства от турските власти разрешения за откриване на български школа, намира и настанява учители и свещеници в тях. В приземната стая на къщата на баба Чакърка, както наричат съпругата на Иван Хадживълков се водят дълго време занятия на българското девическо училище, основано през 1864 година.

Хаджията е сърцат мъж, готов винаги да помогне. Първото нещо, което прави като пристига в Добрич е да съгради чешма. През 1810 година тя представлява просто едно малко крайпътно ручейче. По-късно във времето е обновена и й е сложена плоча. Тази белокаменна чешма е първата в Добрич, която носи символите на Възраждането-слънца, кръстове и лъвове.

Ползващ се с уважението на хората от града, Иван Хадживълков ще се превърне във вдъхновител и водач и на църковните борби срещу гръцкото духовенство. Община Хаджиоглу Пазарджик обявява, че не признава гръцката църква и признава  за свой духовен водач Иларион Макариополски.

Когато митрополит Йоаким пристига в града не получава прием в дома на Иван Хадживълков, а в българската църква в Долната махала не го посреща никакъв свещеник. Над олтара, до иконата на Иисус Христос, гръцкият митрополит вижда в големи рамки с ореол, окичени с цветя ликовете на тримата достойни народни водачи на църковната борба – Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Панарет Пловдивски.

През 1861 г. Иван Хадживълков е избран  в българската Цариградска община, да представлява нашите духовни и български интереси.

Изключително по значимост и последици събитие е построяването на църквата „Св.Георги“. Благодетелят дарява мястото, където тя се намира и до сега, щедра сума пари, и издейства султански ферман разрешаващ издигането на храма. За онези времена големината на църквата е наистина внушителна-дълга 25 метра, широка 12 метра и висока от 7 до 9 метра. Тя е вкопана в земята, както всички други тогавашни български църкви.

Дълбоко вярващ човек, хаджията посещава Божи гроб, както и някои от синовете му.  По приетия обичай, на поклонниците им татуират ръцете със свещени изображения и събития. За това ще го нарекат Хаджи Баба. Когато се завръща обаче с татуирана ръка, турците одират кожата на ръката му.

В живота на възрожденеца не липсват и други неприятностите. През една нощ той е отвлечен от шайка турци и черкези, които искат откуп. Близките му са готови да платят, но ден-два преди да извършат плащането, Иван Хадживълков се завръща у дома, жив и невредим. Успял да избяга след като похитителите му се напиват и заспиват.

Хаджи Баба не е чужд и на революционните борби на българското население. Един от правнуците на добродетеля, д-р Иван Стойков, споделя, че в хана на Иван Хадживълков е отсядал два пъти Васил Левски. Според фамилните предания Апостолът на свободата не се крие от турците, защото българите заблудили османски власти, че този човек идва в Хаджиоглу Пазарджик по църковни дела. По време на една от двете срещи в хана на Хаджи Баба, Левски получава субсидия за оръжие, като парите не са само от Иван Хадживълков, а от целия еснаф. Тази информация потвърждава и другият наследник на възрожденеца - Иван Киряков.

След Освобождението през 1878 г. явно отправя искания от името на добричлии до княз Александър Батенберг, за което съдим по запазено княжеско решение до Иван Хадживълков.

Делата на хаджията продължават неговите синове Господин, Васил, Стоянчо и Йордан. След Кримската война (1853-1856) Иван Хадживълков, заедно с хаджи Йордан и хаджи Васил се връщат в Добрич. Интересно е, че Дечка Ангелова: внучка на Иван Хадживълков  в спомените си пише и за Дамян Хадживълков като негов син. За това, че има такъв син открихме и в брой 1 на Варненското археологическо дружество от 1911 г.

Господин Хаджииванов представлява българите от Варна като почетен представител пред турското правителство и има огромен авторитет пред него. Големи заслуги има за откриването на храма „Св. Архангел Михаил“ във Варна през 1875 г. Издейства разрешение от Митхад паша за създаване на българско училище във Варна. Подпомага и българските хъшове и революционери. През 1871 г., е избран за представител на град Варна в Църковно-народния събор в Цариград. Умира през 1873 г.

Другия му син: Стоянчо Хаджииванов е член на идаремелзиша (окръжния съвет) във Варна, още преди Освобождението на България и  помага за създаване на първата българска училищна община в града. Заедно с брат си Господин,  дарява средства за построяване на църква в града. Синът на Стоянчо Хаджииванов: Йосиф Стоянчев създава в Добрич първото взаимно училище през 1859 г., което прераства в класно през 1872 г.

 Наследник на това училище днес е СУ „Свети свети Кирил и Методий“, гр.Добрич.

За Йордан (Юрдан) Хаджииванов, кмет на град Добрич от 1880 до 1883 г. се предполага, че това е същият Йордан, който е син на Иван Хадживълков. Според някои обаче, той може да е и внук. Депутат в Четвъртото Обикновено Народно събрание. По време на пребиването си в нашия град щабът на Долнодунавския отряд, начело с генерал Цимерман е настанен в къщата му през 1878г. Възможно е той да е авторът на предговор на произведението "Венец асбучний или нравствени наставления по азбуквено Из съчиненията на Св. Д. Ростовскьiй

Годината, в която е починал видният възрожденец не е напълно ясна. Когато умира, цар Фердинанд нарежда да има всенароден тридневен траур в гр. Хаджиоглу Пазарджик. От негови наследници знаем, че той е погребан с всенародни почести в двора на църквата "Свети Георги". По време на румънската власт в Добруджа, през 1932-1933 година гробът му е заличен, а надгробният му кръст и паметникът са унищожени.