Йосиф Стоянчев - създателят на първото класно училище в Добрич

Внукът на Иван Хадживълков, Йосиф Стоянчев продължава започнатото от дядо си дело в сферата на образованието. Роден през 1842г в Хаджи Оглу Пазарджик в семейството на Стоянчо Хаджииванов Вълков, богат търговец, наследник на Иван Хадживълков, един от най-заможните и големи благотворители в Хаджи Оглу Пазарджик, активен участник в борбите за църковна и политическа самостоятелност.  Принадлежността към семейството на Иван Хадживълков предопределя и съдбата на Йосиф Стоянчев. Завършва основно образование в родния си град Хаджи Оглу Пазарджик при даскал Янко поп Георгиев Дивитаков, който с обучението си по родна история разпалва в душата на любознателния си ученик любовта към миналото, към народ и Родина. След заминаване на родителите си във Варна, Йосиф постъпва в класното гръцко училище там, където учи от 1857 до 1860 г. Следващите две години до 1862 г. учи в гимназията в Смоленск, Русия след което продължава във френския католически колеж в Бебек, Цариград. Негови съвременници разказват, че усвоява много езици сред които френски, руски, гръцки, турски, арабски, персийски, старогръцки. Притежава завидни познания по философия, български език и история. Бил е човек топлолюбив, етичен и готов винаги да помогне.

През 1872 г. идва в родния си град и създава първото класно училище, в което въвежда модерни методи на обучение. То е наследник на Взаимното училище, в което преподават учители като: Иван Кършовски, Димо Николов, Васил Вълчев, Константин Бакалов, Калица х.Бойчева, Христо поп Йосифов.

Взаимоучителната метода е заменена със звукова. Йосиф Стоянчев утвърждава годишните изпити, а знанията са оценявани по петобалната система. Най-добрите и прилежни ученици са награждавани на специални тържества, на които присъстват местните първенци и много граждани. Учители още са: Калчо Бобчевски, Спиридон Грамадов, Руси Енев, Никола Щерев. Разногласията обаче с местни чорбаджии и други учители и разделението на принципа: „млади“ и „стари“ го кара да напусне града и училището. Заминава през 1874 г. за Лясковец, където става учител в богословското Петропавловско  училище, а от 1875 до 1877г е учител в Габрово, където дочаква Освобождението. След него е назначен в българското дипломатическо представителство в Цариград, а впоследствие работи като преводач на руското консулство в турската столица до 1912 г. Последните години от живота си прекарва в гр.Варна.

Изградено върху здрава народностна основа, училищното дело в града дава своите добри резултати. Изгражда се местна интелигенция, от средата на която излизат учители, свещеници, читалищни деятели, лекари, адвокати. Така остава жив спомена за Иван Хадживълков – благодетелят на Добрич и неговият внук Йосиф Стоянчев, създал Първото класно училище в града ни.